На кого му пука за моя бизнес?

От известно време насам си мисля за усилията, които хората полагат, за да стартират собствен бизнес и момента, в който (очевидно) им писва от този бизнес и престават да полагат усилия, за да го поддържат. Или поне да се опитват винаги да дават най- доброто от себе си.

Първата снимка е от един ограден не помня откога съборен терен в центъра на града. В момента е обрасъл с високи колкото среден на ръст човек плевели, а оградата е брандирана със стикери с името на строителния предприемач, които с гордост съобщават, че това е поредния му обект. В съседство има още един терен в същото състояние, на съсщия предприемач, брандиран по същия начин. И като знаем, че сега е годината на купувача на недвижими имоти, както и това колко важно е доверието в този бранш, очевидно в случая става въпрос за виртуозен демаркетинг.

Втората снимка (долу) е на табела, която насочва пешеходците (!) от оживена търговска улица с магазини за нискокачествени обувки към вътрешна улица на квартала. Там се намира рекламна агенция, която обещава да ви направи ако не лидер, то поне да комуникира продуктите и услугите ви по най- добрия начин с вашите клиенти. Чудесно, без да броим доколко човек, тръгнал за подобни обувки, би се впечатлил от такова неустоимо предложение. Сигурно за това, след като веднъж са поставили указателната табела, от агенцията не се тревожат, че е обрасла с бурени.

Гранд МОЛ Варна

или няколко аргумента против мекото отваряне

В любовта, обикновено, от особено значение е първото впечатление - това, което усетиш при първата среща се оказва определящо във взаимоотношенията ти с човека, когото си видял. Със сигурност по същия начин се изграждат взаимоотношенията с търговските марки. Каквото усетиш първия път се превръща в трайно отношение, което трудно може да бъде преобърнато.

Признавам, че за първи път виждам във Варна толкова грамотно направена комуникационна кампания чрез външна реклама. Останалите медийни канали не съм ги следил и затова няма да говоря за тях. Хубавото беше, че всеки един билборд даваше нова и различна информация за предстоящото откриване на Гранд МОЛ Варна - колко паркоместа, колко нови марки, колко киносалона и т.н.

За огромно съжаление първото впечатление беше ужасно - празни витрини, магазини за дрехи и обувки, в които със сигурност не можеш да откриеш номерата, които търсиш. И всичко това напук на чудесната органиция по посрещане на посетителите. И под всичко това един ужасяващ Карфур, който "закотвя" таргетираните посетители в една ясно определена категория ("наемател котва"). И какво от това, че само след месец ще открият още толкова магазина вътре, ако може да се вярва на брошурите. Все едно да отидеш на сватба, оркестърът да е там и да ти кажат, че ще видиш булката след около месец. Ако изобщо дойде (а ти да си в ролята на младоженеца).

Според мен това откриване си е чиста загуба на инерция.

Лихварите

Едва ли има по- сполучливо име за заложна къща. Казва всичко просто и ясно в прав текст - ела при нас и ще получиш най- високата възможна цена. Може и да не е истина, но определено работи.

А името на сайта е велико :)

Обущар и ключар

Това са любимите ми витрини - един до друг работят обущар и ключар. Не знам кой кого е запалил да направи витрината си различна, но им се е получило добре. Особено ми харесва обувката на обущаря, макар да не знам колко неговорещи български има сред потенциалните му клиенти.

Гаргамела

Чудесно име за шивашка работилница. Добре визуализирано, но като махнем копчето, табелата няма нищо общо със шиенето. Каквато е и целта и, нали :)

Още малко по темата за Глобул

Винаги съм се чудил кое е по-лошо за крайните ти клиенти - да се опиташ да ги излъжеш и те да разберат или да не можеш да им обясниш добре какво точно правиш за тях и затова те да си мислят, че ги мамиш. Според мен първото е нелепо, докато второто си е направо трагедия. Защото, вместо да се възползваш от възможност да добавиш стойност за клиентите си, те остават с впечатлението, че си некоректен или най- малкото, че действаш непрофесионално. Което си е пропусната възможност.

В случая с Глобул и фактурата се оказа (разбрах го съвсем случайно и то само защото предния месец съм платил с 2 ст. повече от сметката без да знам), че сумата, която надплащаш за ползвани услуги, се прибавя към твоя виртуална сметка, след което при следващото плащане ти я приспадат. Чудесен вариант, особено за хора, които плащат кеш и нямат дребни. Само дето не е комуникиран с клиентите.

Нямам идея какво пречеше на служителя да разкаже за тази услуга с две изречения, вместо да оставя неприятно усещане за опит за измама. Но на фона на обслужването, което получавам в техните фронтофиси, това изглежда напълно нормално. След като управителят на офиса те пренасочва да платиш сметката си на друго гише, за което се оказва впоследствие, че просто не работи като каса, няма как да очакваш дори да получиш информация за каквото и да е. Та така.

Недоволни от Глобул

Реших да направя нова рубрика в този блог и да я нарека "Краставици". Съкратено от старата пословица "Да продаваш на краставичар краставици". Това има много общо с маркетинга, струва ми се, защото смисълът е да се опиташ да лъжеш някого за неща, които разбира поне колкото теб. Всичко, което ще публикувам с този етикет, ще бъде свързано с опитите за неумело, а на моменти дори просташко надхитряне на клиентите, без да държиш сметка за това доволни ли са от продуктите и услугите ти или не.

Всъщност истината е, че отдавна се каня на Глобул. И по- точно три дни, след като започнах да ползвам услугите им. Донякъде изтърпях неравната битка с колцентъра им във връзка с смс-и с откровено порнографско съдържание. Като клиент на мобилни оператори с над 15 години стаж се обадих, за да ги информирам, че не желая да получавам подобни смс-и. Отговорът беше, че това просто е номер, който са отдали под наем на някаква агенция за запознанства. Единственото, което получих, беше името на въпросната агенция и както очаквах - за нея нямаше никакви следи в интернет. От Глобул отказаха да ограничат смс-ите от този номер до моя с поредица от безумни аргументи - всъщност всяко тяхно "не можем да направим..." получавам от поне един от мобилните оператори, които използвам. А откъде ли агенцията има моя номер, за да ме спами?

Изтърпях и стотинките, които ми фактурират за услуги, които нямам никаква идея какво точно означават. И които никой (от колцентъра или от фронтофисите) не е в състояние да ми обясни точно за какво са.

Но чашата преля с последното плащана не сметка. Сметката беше 19.88 лв. Служителят на касата ме попита дали може да я закръгли на 20 лв. и да ми пусне касов бон за това. В началото не разбрах въпроса му и затова попитах какво всъщност иска. "Ами да закръглим сметката ви на 20 лв.", отговори отново. "А защо" - продължих с опитите си да разбера. "Просто попитах дали имате нещо против" - отвърна ми младежът. Естествено, че имам - защо ли да плащам повече, отколкото трябва?

Цялата тази история ми напомня за вица за сервитьор край морето, който съобщавал сметката на клиентите си с думите "5 и 80 Комини". На въпрос "А какво е Комини" неизменно отговарял "Не минава".

В случая моите 12 стотинки не са особено важни. Но си представете всички останали 12 стотинки, които може би минават непрекъснато през касите на Глобул.