петък, 19 март 2010 г.

Още малко по темата за Глобул

Винаги съм се чудил кое е по-лошо за крайните ти клиенти - да се опиташ да ги излъжеш и те да разберат или да не можеш да им обясниш добре какво точно правиш за тях и затова те да си мислят, че ги мамиш. Според мен първото е нелепо, докато второто си е направо трагедия. Защото, вместо да се възползваш от възможност да добавиш стойност за клиентите си, те остават с впечатлението, че си некоректен или най- малкото, че действаш непрофесионално. Което си е пропусната възможност.

В случая с Глобул и фактурата се оказа (разбрах го съвсем случайно и то само защото предния месец съм платил с 2 ст. повече от сметката без да знам), че сумата, която надплащаш за ползвани услуги, се прибавя към твоя виртуална сметка, след което при следващото плащане ти я приспадат. Чудесен вариант, особено за хора, които плащат кеш и нямат дребни. Само дето не е комуникиран с клиентите.

Нямам идея какво пречеше на служителя да разкаже за тази услуга с две изречения, вместо да оставя неприятно усещане за опит за измама. Но на фона на обслужването, което получавам в техните фронтофиси, това изглежда напълно нормално. След като управителят на офиса те пренасочва да платиш сметката си на друго гише, за което се оказва впоследствие, че просто не работи като каса, няма как да очакваш дори да получиш информация за каквото и да е. Та така.

сряда, 17 март 2010 г.

Недоволни от Глобул

Реших да направя нова рубрика в този блог и да я нарека "Краставици". Съкратено от старата пословица "Да продаваш на краставичар краставици". Това има много общо с маркетинга, струва ми се, защото смисълът е да се опиташ да лъжеш някого за неща, които разбира поне колкото теб. Всичко, което ще публикувам с този етикет, ще бъде свързано с опитите за неумело, а на моменти дори просташко надхитряне на клиентите, без да държиш сметка за това доволни ли са от продуктите и услугите ти или не.

Всъщност истината е, че отдавна се каня на Глобул. И по- точно три дни, след като започнах да ползвам услугите им. Донякъде изтърпях неравната битка с колцентъра им във връзка с смс-и с откровено порнографско съдържание. Като клиент на мобилни оператори с над 15 години стаж се обадих, за да ги информирам, че не желая да получавам подобни смс-и. Отговорът беше, че това просто е номер, който са отдали под наем на някаква агенция за запознанства. Единственото, което получих, беше името на въпросната агенция и както очаквах - за нея нямаше никакви следи в интернет. От Глобул отказаха да ограничат смс-ите от този номер до моя с поредица от безумни аргументи - всъщност всяко тяхно "не можем да направим..." получавам от поне един от мобилните оператори, които използвам. А откъде ли агенцията има моя номер, за да ме спами?

Изтърпях и стотинките, които ми фактурират за услуги, които нямам никаква идея какво точно означават. И които никой (от колцентъра или от фронтофисите) не е в състояние да ми обясни точно за какво са.

Но чашата преля с последното плащана не сметка. Сметката беше 19.88 лв. Служителят на касата ме попита дали може да я закръгли на 20 лв. и да ми пусне касов бон за това. В началото не разбрах въпроса му и затова попитах какво всъщност иска. "Ами да закръглим сметката ви на 20 лв.", отговори отново. "А защо" - продължих с опитите си да разбера. "Просто попитах дали имате нещо против" - отвърна ми младежът. Естествено, че имам - защо ли да плащам повече, отколкото трябва?

Цялата тази история ми напомня за вица за сервитьор край морето, който съобщавал сметката на клиентите си с думите "5 и 80 Комини". На въпрос "А какво е Комини" неизменно отговарял "Не минава".

В случая моите 12 стотинки не са особено важни. Но си представете всички останали 12 стотинки, които може би минават непрекъснато през касите на Глобул.