сряда, 17 март 2010 г.

Недоволни от Глобул

Реших да направя нова рубрика в този блог и да я нарека "Краставици". Съкратено от старата пословица "Да продаваш на краставичар краставици". Това има много общо с маркетинга, струва ми се, защото смисълът е да се опиташ да лъжеш някого за неща, които разбира поне колкото теб. Всичко, което ще публикувам с този етикет, ще бъде свързано с опитите за неумело, а на моменти дори просташко надхитряне на клиентите, без да държиш сметка за това доволни ли са от продуктите и услугите ти или не.

Всъщност истината е, че отдавна се каня на Глобул. И по- точно три дни, след като започнах да ползвам услугите им. Донякъде изтърпях неравната битка с колцентъра им във връзка с смс-и с откровено порнографско съдържание. Като клиент на мобилни оператори с над 15 години стаж се обадих, за да ги информирам, че не желая да получавам подобни смс-и. Отговорът беше, че това просто е номер, който са отдали под наем на някаква агенция за запознанства. Единственото, което получих, беше името на въпросната агенция и както очаквах - за нея нямаше никакви следи в интернет. От Глобул отказаха да ограничат смс-ите от този номер до моя с поредица от безумни аргументи - всъщност всяко тяхно "не можем да направим..." получавам от поне един от мобилните оператори, които използвам. А откъде ли агенцията има моя номер, за да ме спами?

Изтърпях и стотинките, които ми фактурират за услуги, които нямам никаква идея какво точно означават. И които никой (от колцентъра или от фронтофисите) не е в състояние да ми обясни точно за какво са.

Но чашата преля с последното плащана не сметка. Сметката беше 19.88 лв. Служителят на касата ме попита дали може да я закръгли на 20 лв. и да ми пусне касов бон за това. В началото не разбрах въпроса му и затова попитах какво всъщност иска. "Ами да закръглим сметката ви на 20 лв.", отговори отново. "А защо" - продължих с опитите си да разбера. "Просто попитах дали имате нещо против" - отвърна ми младежът. Естествено, че имам - защо ли да плащам повече, отколкото трябва?

Цялата тази история ми напомня за вица за сервитьор край морето, който съобщавал сметката на клиентите си с думите "5 и 80 Комини". На въпрос "А какво е Комини" неизменно отговарял "Не минава".

В случая моите 12 стотинки не са особено важни. Но си представете всички останали 12 стотинки, които може би минават непрекъснато през касите на Глобул.

Няма коментари:

Публикуване на коментар